На Марина
Тук трепкат елховите клонки едва,
тук птици писукат тревожно -
живейш в омагьосана дива гора,
да бягаш е тъй невъзможно.

Да вей дива череша бельо на студа,
нека дъжд пак и люляка брули, -
все едно аз оттук ще те теб отнеса
във двореца, де флейти сме чули!

От магьосници свят за много лета,
твой свят скрит за мен и за всеки, -
и няма за теб по-прекрасно сега,
в гората магична навеки.

Нека няма на листи роса заранта,
Нека луна и небе в спор сега са, -
все едно аз оттук ще те теб отнеса
в светъл трем край морето с тераса!

И в кой ден от седем, и в колко часа
ще дойдеш едвам ти прикрито,
кога ще те теб на ръце понеса,
там де, не ще бъдеш открита?

Да те грабна, щом иска го твойта душа, -
сили толкова пръска ли всякой?!
Съгласи се ти на рай в колиба сега,
щом двореца заел го е някой!