Аз шъ избухна, бомба съм тротилна,
във мен заряд нетворчески гори:
че днеска Муза ме е посетила, -
посети ме, постоя, ала тръгна си уви.

Тя има си причини важни още,
И да мънкам нямам аз права.
И как: При мъж да бъде Муза нощем!
Що Боже, казват хора за това.

И все пак - в мен досадно е самотно,
Та туй е Муза - всичките твърдят,
По цели дни при Блок седя сиротна,
при Балмонт бял света тя не видя!

Да пиша аз трептя със нетърпение
Но... Господи, помилуй и спаси!
Ах, тя си тръгна - няма вдъхновение,
и рубли три - ми трябват за такси.

Аз в бяс въртя се, както звяр в дома си.
Но Бог с ней, с тази Муза, - ней простих.
Тя тръгна с друг, проклинам аз ума си,
защото май я лошо нагостих.

Огромна торта, цялата във свещи,
да съхне в мъка, аз изчерпан пак.
Допих аз със съседите, отсреща,
за Музата приготвен там коняк...

Години, хора в черен списък в бездна,
прозявам се от скука аз сега.
Без звук и по - английски тя изчезна,
Има от ней обаче реда два.

Тез реда два, - аз гений съм на песен!
Ти дай възторга, лаври и цветя!
Тез реда два: "Аз помня тъй и този миг чудесен,
кога пред мен тогаз яви се тя!"

И нека да не съм член на Съюза,
за мен върви тъй лошата мълва,
но аз благодаря ти, мила Музо,
за тези незабравени слова!