Тук лежа ти, Валет, ти без щастие бе, не вървеше тъй в карти на теб. А ти общите дни тъй в душа съхрани а за картите мен извини! Свободни сега вий ме забравяте, вий вече в семейства сте и у дома, - вий мои другари, и от минало старото, та аз ви говоря сърдечно това.
© Васил Станев. Превод, 2014