Аз скоро ще съхна от тъга, и съжалявам, гълтайки я слюнка, шашлик не ял в Батуми съм сега и тъпо се отказах от сулгуни.                         Верно бе у тамада дълъг тост алахверда тъй за - Вожда на народа и за негов, за труда. А тамадата казва скъп си ми, и ако лошо ми е - той не спи веч, - и после пита ме: „А кой си ти?“ И рекох аз: „Бандит и кръвопиец“. В ума ни е шашлик и алкохол, - и някой викна, че не люби проза, в морето туй не е готварска сол - в морето тъй сълзи човешки просто.                        
© Васил Станев. Превод, 2014