Разпали днес ми баня до бяло ти,
не видял съм бял свят от тоз миг,
да горя, и във мен изгорялия,
да развърже днес пара език.

Разпали ми стопанке, ти банята,
и разкъсвам се тъй, и горя,
аз във края, на камъка, раната -
тез съмнения требя сега.

Гол ще бъда аз, чак неприлично знам,
Ех, студено ведро - забрави.
И следата от култа към личност там,
на гръд моята лява искри.

Разпали днес ми баня до бяло ти,
не видял съм бял свят от тоз миг,
да горя, и във мен изгорялия,
да развърже днес пара език.

Пада вяра, гора - в младостта ни е
път и мъка, изпитана в нас,
а на лявата гръд - в профил Сталин е,
а на дясна - Маринка в анфас.

Ех, за вяра таз моя - безкрайната,
в рай на отдих за много лета!
Аз живота смених си в незнайното,
мен защото обвзе глупостта.

Разпали днес ми баня до бяло ти,
не видял съм бял свят от тоз миг,
да горя, и във мен изгорялия,
да развърже днес пара език.

Помня взеха ме заран тъй раничко
аз на брата си викнах: "Виж свой!"
И мен двама красиви охранника,
от Сибир във Сибир под конвой.

А там на кариера ли, просто ли,
нефта гълтайки с много сълза,
ний в сърца, тъй дълбаем си профили
да чуй Той, как се късат сърца.

Разпали днес ми баня до бяло ти,
не видял съм бял свят от тоз миг,
да горя, и във мен изгорялия,
да развърже днес пара език.

Ох, треперя в студа тъй от гадното,
пара гони ми мисли сега.
От мъглата на минало хладното,
се топя във гореща мъгла.

И зачукаха мисли под темето,
аз съм значи напразно клеймен,
Бий с брезова метличка тъй бремето,
туй наследство тъй мрачно при мен.

Разпали днес ми баня до бяло ти,
не видял съм бял свят от тоз миг,
да горя, и във мен изгорялия,
да развърже днес пара език.