На Игор Кохановски
Приятел тръгва в Магадан. Снемете шапка, снемете шапка! И тръгва сам, и тръгва сам, не по етапно, не по етапно. Но не че тъй не му върви, и не напук на хора зли, не е чудак, туй е мълва, а ей така, а ей така. Ще каже някой: «Ей така! Как тъй реши се - и сам лиши се? Та там са лагери сега, а в тях убийци, а в тях убийци!» Ще каже той: «Туй е мълва, по-малко там са от в Москва.» И куфар ще приготви сам - и в Магадан и в Магадан. Не е при мен - и възраст таз, - да скоча нощем от електричка, - и в Магадан не тръгвам аз, забравил навик, закрил кавички. Ще пея аз под струнен звън за туй що вижда той не в сън, за туй що бе в живота там, - за Магадан, за Магадан. А мой приятел тръгна сам, така спокойно, така спокойно, не ще го бий конвой, аз знам: той - доброволно, той - доброволно. На мен от Бога даден дял... И в Магадан навярно цял и аз с приятел да вървя - там вдън земя, там вдън земя.
© Васил Станев. Превод, 2011, 2014