Тоз съсед във цял Съюз снова. Нещо търси, а какво - не виждам. Нос не вра във чуждите дела, но това до болка ме обижда. В плюш и в тюл - прозореца му цял. Клавата му кипри се в халата. Аз в Москва бих би уран копал с таз висока негова заплата! Струва ми се, че лъжат ме в това: той нарочно нищо май не търси. И защо - парите му вървят, ох, какви парички едри, бързи! Вчера пък синът им луд с глава във врата направи ми пробойна, счупи и гарафата с вода. Аз - на татко му, пък сметка двойна. Нему, рубла, а на мен - петак? Нека плаща ми той неустойка! Не от завист, туй сега е знак - ради справедливостта и толкоз. Нищо, аз уют ще им създам, - Бързо ще смени квартира, кротко. С пари така фрашкано е там а у нас - не стигат ни за водка.
© Васил Станев. Превод, 2011