При нас не бива всеки във кръга, но тъй веднъж - на дата аз проклета - доведох го и рекох ви това: «Със мене е - да пие с нас момчета!» Пи той със нас и беше му добре, а ний - кат брат посрещнахме го ето... А заранта продаде ни наред, - Сгреших така - простете ми, момчета! Съда не помня - бях съвсем в несвяст. След туй - барака хладна както в гроба, - Във плътна нощ - така се чувствах аз, и още повече бе тъй, ей Богу. Аз пазя силите за след това, - той мисли - връщане оттук че няма, той твърде рано нас ни закопа, - сгреши момчета - вярвайте ми само! Ще дойде ден - ще свърши и нощта, - ще моля, само щом ще е разплата: «Нали доведох ви го аз в кръга - На мен момчета, дайте му съдбата!»
© Васил Станев. Превод, 2011