В таз вечер аз не пих, не пях.
Аз цял погълнат в нея бях,
по-детски страстно, по-детски страстно,
но тоз, що с нея бе преди,
ми каза: „Айде си, върви",
ми каза, „Айде си, върви,
ще стане тясно!"

И тоз, що с нея бе преди, -
Той ме плаши и ме груби, -
пиян не бях аз, тъй помня само,
Кога потеглих във зори
Тя каза ми: „Не бързай ти!" -
Тя каза ми: "Не бързай ти! -
Съвсем е рано."

Но тоз, що с нея бе преди, -
мен не забрави ме уви,
и някак в есен, и някак в есен...
с приятел бях - а те стоят,
а те стоят във ред - мълчат,
а те стоят във ред - мълчат,
и осем те са.

Със мене нож, и просто знам,
не ще ме биеш ти и сам.
Ти гад държи се! Ти гад държи се!
Защо аз даром да се дам?
Ударих първи аз ги там,
Ударих първи аз ги там -
Днес тъй върви си.

Но тоз що с нея бе преди,
той тази каша надроби,
ех толкоз мръсно, ех толкоз мръсно,
в гръб ме нападна тази гад.
Валери кресна ми: - Отзад! -
Валери кресна ми: - Отзад! -
но беше късно.

И в отговор - беди безчет,
В затвора има лазарет,
тогаз се тръшках, тогаз се тръшках.
Хирург ме ряза неведнъж,
Той каза ми: Ти братче, дръж! -
Той каза ми: Ти братче, дръж! -
Държах се мъжки.

Раздяла мигом отлетя.
Разбира се не чака тя,
Но й прощавам аз й прощавам,
Разбира се съм й простил,
Но тоз що с нея бе преди,
Но тоз що с нея бе преди,
Не извинявам.

На нея аз съм й простил,
Но тоз що с нея бе преди,
Но тоз що с нея бе преди,
За „среща" става!