Днес с хъс голям, без да се ръбя там ще подредя тъй свойта събота, и ако Нинка се е кротнала, ще бъде в ред добър живота ми. - Ти стой, чудак! Та тя подвежда те! Защо? - Е как! За мен надежда е! - Ти стой, чудак! Ний сме компания, Дай в кръчма пак, и край с желание. - Днес вие мене тъй не цапайте, да пия днес напразно драпате, и тъй днес Нинка съгласява се, и днес животът ми решава се. - Ех, че дела ги бъркаш с Нинката, Със всеки тя бе от Ординката, и с ней защо - кой ще поиска сам? - А все едно, на мене иска се. Обича - каза. Всичко, свърши се. - На бас едно към сто, че лъже те, и тя на всеки тук натиска се... От туй какво, на мене иска се. - Та тя хрипти, така тя мазна е, в цвят син очи, краката разни са, все в дрехи тука кат чистачката... - А не ми пука - много качва се. И всички: не била красавица, на мен такива повеч нравят се. И що от туй: „Подвежда“? - Писна ми! На мен от туй по-силно иска се.
© Васил Станев. Превод, 2011