Крият мъгли чудеса - те безбройни са. Не приближил, не видял и не взел. Пъти два опит, но люби Бог троица, глупост завой е назад неумел. Ти научи го до край и помни, и повтори, днес ти словата: „Ти не губи вяра в мъглата, себе си ти днес не губи!“ Нявга мъглата бе наше владение, много от нас тя ни кри от врага. Днеска, мъгла, край със твойте умения, ти катинар, днес не слагай в тайга! Ти научи го до край и помни, и повтори, днес ти словата: „Ти не губи вяра в мъглата, себе си ти днес не губи!“ С тайна покрито, в мълчание лято е, - шаман-природа магьосва така. Черното злато ли, бялото злато ли, сивия страж охранява - мъгла. Ти научи го до край и помни, и повтори, днес ти словата: „Ти не губи вяра в мъглата, себе си ти днес не губи!“ Е как? Излиза без опит - без грешката? И пред мъглата е нищо човек? Но с топлина, с топлината човешката даже мъглата се вдига навек. И научи, назубри, и помни и повтори, днес ти словата: „Ти не губи вяра в мъглата, себе си ти днес не губи!“
© Васил Станев. Превод, 2014