Разбег, отскок... И - срамно да се вдигна: В устата прах, в очи сълзи навред, - Рубежа два дванайсе не постигнах Проклета летва спря ме тя напред. Аз пред вас си признавам това: В спорта винаги е тази игра, - миг ти слава си на висина - после рязко ти долу с върха. Ще ям от дърво плода аз забранения, аз държа тъй славата - верно, я. На някой отскачащ крак - левия, ала при мен отскачащ крак - десния! Разбег, отскок... На падане свидетел свирка и дърпа към дъно за крака. Треньорът май не е за мен радетел: „Та ти момче тъй скачаш в дължина!" Май при теб - е със кръстта не в ред; Скока с десен е глупав каприз, не задържа те този напред - и стремително долу летиш. Но пъхтя аз сякаш тъй гневния, факт обясних ясно известния, На някой отскачащ крак - левия. ала при мен отскачащ крак - десния! Разбег, отскок... и пак далеч канадец - Той във лице се смя, доде летя! А летвата пак пада, два дванайсе ядец - Треньорът вече вика ми така, ще ме дави във извор сега, и веднага без тази игра, - крак десен със ляв да сменя, и да спра със тез аз номера. И отрова да си пийнал по-лесно е, а аз така достигам истерия - ала тоз неправилен - десния, не ще сменя за правилен левия! Трибуните се дружно вече в смях са - но плама мой от смешки пък гори: Разбег, отскок, летя... И два дванайсе - етап при мен отминат е дори! Да боли ме в кръст травма сега, Да съм станал и куц аз така, - Но аз все-таки бях на върха, и не ще ме свалят мен от там! А у дома, ей тъй мойта жена ме поля със студена вода: докато съм бил там на върха, ей тъй с някой си тя отлетя... Но ял от дърво плода аз забранения, аз държа тъй славата - верно, я. На някой отскачащ крак - левия, ала при мен отскачащ крак - десния!
© Васил Станев. Превод, 2014