Аз от работа се върнах,
и пилата на стена, -
а в прозорец някой пърха
от постеля на жена!

Аз разбира се, разпитвам:
„Кой бе тук?“
Тя с ръце в молитва:
„Свети Дух!“

Ох ще срещна Духа този -
Ох, в ухо за Бог помози!
Дух различен бил поне:
Щом си свят - ти Машка не!

Да ти - кръв синя знам те,
да ти - бяла си кост, -
До Христос ще стигна, там де -
не ще жалва те Христос!

Машка, вредна е тъй значи,
пък започва ми скандал, -
и обидена, глупачка:
Сякаш, пречиш, полудял!

Аз така - в начало с ласка:
Тъй поне...
А пък тя - в стена и страх я:
„Не и не!“

Аз тогаз цедя през зъби,
но разбира се, се сърдя:

„И макар със възраст древна,
той с годините безчет, -
от села му са потребни
две ли, три жени подред!“

На Мария аз предлагам, -
ех измислям ги нали! -
Щом неделя друга стане
ти, Мария, направи:

Аз ще тръгна сутрин рано -
няма ме -
ти приеми го някак само,
Е, добре?

Ти покрий го тъй за малко -
Напои, - а аз с бухалка!
Той с крило, а аз с пестник,
той със псалом, аз с камшик!

Той предал се, не хитрува -
и Мария с чест сега, -
щото мене ми се струва,
този Ангел - Сатана!

...С вик влетях, да бия него,
страх да всея в него тук...
Машка плаче. „Машка, де го?“ -
„Отлетя желани Дух!“

„Как това е, аз не зная,
как успя?“
„Да така бе, - отговаря, -
Отлетя!

Чете псалом и в едно
гъделичка ме с крило...“

„С жив мъжа шега направи!
Ах ти, скверна си жена!...“
Аз с оръжие ударих...
Смей се, смей се Сатана!