- Ох, Ванко, виж, какви са клоуни: устата с кърпа - ням си де! Ох, и рисувани са много ли, а глас у тях - на пиянде! Прилича Ванко, този де, - на шурея - туй пиянде, Но не, ти глей го, не ти глей, Да, Ванко, бе! - Ти слушай ме: не пипай шурей ми, - какъв е той, ама е мой! Сама намацана, и пушиш ти, - ей глей, ще патиш с много бой! Недей да дрънкаш, много, ти, в антракт веднага в магазин... Не ще вървиш? Сам, аз ще си... Мръдни се, ти! - Ох, Ванко, глей, какви джуджета са: и в джинси са, а не в трико! на нашта таз шивалня петата таквоз май те не шият го. Ей - Богу, Ванко, твойте да, та те клошари - в дрипи са!, и пият само рано все така боклука да! - Но да другари - те не щат нали, така от къщи да крадат! А гадост пият - те пестят пари, макар и сутрин, техни са. А при теб самата, де, приятел там в завода бе, пил бе бензин и въобще, - Не помниш, не!.. - Ох, Ванко, виж ги папагалчета! Не аз, ей-Богу, ще крещя!.. А тези що са с къси шалчета? Такова, Ванко, аз го ща. Един на месец, верно, де, скандал ти вдигнал си поне... А ти „остей“, и пак „остей“, - Обидно, брей! - Да беше малко помълчала ти: изпапа премия за миг! Кой ми написа в служба жалби, и? Не ти? Ама аз четох ги! А също, този шала, ли, за теб ще е - позор един, за теб за шев върви аршин. От де пари? - Ох, Ванко, що за акробати са! И виж, как врътка се, нахал... Началник цех, другаря Сатиков, тъй скача в клуба за финал. А ти ще дойдеш в дом Иван, ядеш - веднага на диван. Или крещиш, щом си пиян. Защо, Иван? - Жена, все грубости си просиш май, все, ти с обидите наред! За ден наблъскал си се просто знай, а там във къщи - ти отпред! И мен, разбира се, нали, сега ме тегли в магазин, там аз приятел имам си, един не пий!.. ...Охо, обаче, - гимнастичката! Глей-ти: върти така крака. При нас в кафето тъй е тичкала ей сервитьорката така... А пък другарки твои, те все плетат шапчици добре, тъй скучно е при тях лице да мръднеш бе! Как Ванко, Лилка Федосеева, от каса номер сто и две? А ти на банкета бе към нея все: а тя - изглежда тъй добре! И що с псувня, а Ванко бре, в Ереван е отпуск нам добре... А ти „остей“, и пак „остей“... Обидно, брей!
© Васил Станев. Превод, 2014