Той от двора - на двор тя, - любов такава има я. а той работи заранта, работи сутрин винаги. Да знай я никой и не ще, той смяташе я смачкана, и той се мъчи, страда все с идеята натрапчива: Тя със баща - полковника, Той със баща - в пожарната. Не равен с ней, любовника, но караше нахалната. Романът случи се така, романът странно почнал е: Той предложи четвъртак - а тя пазар започнала... А черен дим лети тъй все, А черен дим полек се вий... Така им беше и добре - да люби той навек се кле! А дълги кленове растат - камбанарии волните, А хора в път, а хора в път, по пътища околните... Какви са странни тез дела у нас в Русия стават все! А как му даде лесно тя, да кажат го - не вярва се... А после дело тъмното, А после дело златното търсил места закътани, търсил места приятните. Ако ли власт наша бе за всички ни понятната, то щастие за нея бе, а не - живот с проклятия!..
© Васил Станев. Превод, 2014