Да бе - облаче, да бе - пътьом в хоризонта, в годината май че, - но веднъж аз срещнах го спътника - Ще ви кажа за него, знайте. Той ме пита: «Къде?» - «До Вологда», «Е, до Вологда - полвин, но беда». А мой куфар от водка пръска се - Аз поканих, както полага се: «Дай, да пийнем - нова е връзката, - и да видим, кой първи ще пада днес!..» Той ми каза: «Ще слезнем в Вологда, а пък Вологда - туй е ох го де!..» Аз не помня, кой първи прегъна се, - помня, той ми долива, дакаше, - а езика мой, ей тъй, развърза се - аз май някой ругах, оплаквах се... И събудих се в града аз тоз Вологда, но - убий ме - не си го спомням де. А ми лепнаха после дело тъй по член в криминалния кодекса, - и тешат ме те: «Ще се премели», - дават срок - не дават да спомня си. И останах в града този Вологда, а пък Вологда - туй е ох го де!.. Петдесет и осми член1 мене бий - а пък казват те: «Нищо, младок сте на...» Ако знаех, с кой в пътя, с кой водка пих - той тъй би достигнал до Вологда! Той живей във града си там Вологда, а аз - на Север съм, а Север - ох го де! ...а обиди годините трили, но живот мой сега, в пранги мътен е: в мен до болка гори, души ли, ох да срещна аз този спътника! Но живей той в града си там Вологда, а аз - на Север съм, а Север - ох го де!..
1 Петдесет и осми член в криминалния кодекс на СССР „за измяна на родината“. Деянието се е считало за криминално, с цел да се избегне факта, че в СССР е имало политически затворници.
 
© Васил Станев. Превод, 2014