На общество, душа съм - гнилото,
на теб ще кажа туй поне:
мене по име и фамилия
добре ме знаят в КГБ.

Във мен се влюбва цяла улица,
гара Савеловска сега.
А знам - от мен интересува се,
но все една ми беше тя.

Аз свой човек с крадци надомните,
и свой - с джебчиите крадци,
там и другаря наш, май Томов бе,
не спа така той нощи три.

И ни веднъж в живот аз мъчих се,
и без делата не скучах,
но някой там веднъж изкъдри се,
и тъй, пропя - че изгорях.

Началник този заядлив не бе,
но пък на разпитите бях, -
а аз към него приветлив съм все
и много скромно му шептях:

«Не съм забъркан аз с покойници
и тъй съдбата си щадях,
така, началник, спах спокойничко,
и цял ваш МУРа1 в гроб видях!»

Не бе там делото отложено,
и се присъда огласи,
на мене всичко що може, но -
от прокурор плюс пет дори.

А адвоката все по съвест бе, -
за мой такъв все весел нрав,
А прокурор със строгост мъчи ме -
и бе, по моему, неправ.

Така затихна мойто творчество,
и аз скучаещ съм субект, -
на общество душа защо ще е,
щом без душа е то съвсем!