В мъчение самотно,
око над нея бдя,
на сянка и сиротно
в градината цъфтя.

Маман бе на купони,
баща и духнал и,
затуй пък Кестен с клони
от погледи я скри.

Високо или ниско
бе Кестен над глава, -
но Роза-гимназистка
там Нарциса видя.

Бе Нарцис цвете с поза,
баща му бе магнат,
и той на много Рози
бе дишал аромат.

Съвсем не груб бе само -
с изтънчен маниер.
Маман му бе гранд-дама,
баща - милионер.

От детство бе наплискан, -
с омайна миризма,
и Роза-гимназистка
тъй впусна се в роман.

Изчадие на ада,
тоз Нарцис, бе женкар -
„Ела при мене чадо!“ -
я викна той така.

Кога се пей уви все?..
И Роза в туй що бе,
си каза: „Ах!“ - черви се -
и вещите си взе.

Не се и церемони
я завладя нахал...
Маман бе на купони,
а Кестена презрял.

Тя щастие потърси
не видя Роза как,
в любов и страст да съхне
почти пораснал Мак.

Не знаеше обаче,
задушен е цвета:
и без цветчета значи -
без Роза на света.

И в черен цвят е Мака,
все в траур е така...
и Кестен в ужас плака,
щом в пролетта цъфтя.