На моите приятели - поети
Щом свършваш ти с трагичен край - си истински поет,
а щом е в точен срок - се пълно вписва.
На двадесет и шест един го гръмва пистолет,
а друг пък - в „Англетер“ в клупа повисва.

А в трийсет три - Христа - Той бе поет и ни мълви:
«Ти не убивай! Всякак ви намирам», -
Но - гвоздеи в ръцете, на кръста - да не твори,
за да не пише, да не мисли никак.

От цифра тридесет и седем в миг съм изтрезнял.
Ето сега - от студ така потръпнах:
на тази цифра Пушкин тъй дуелът си позна
и Маяковски черепа си пръсна.

На тридесет и седем да се спрем. Коварен Бог -
Въпросът ребром бе: не даде време.
На този праг лежат така и Байрон, и Рембо.
А днешните са - някакси спасени.

Дуелът не се състоя или за други дни,
в трийсет и три разпънаха, не силно.
В трийсет и седем - не кръв, и кръв със сивите коси
тя темето изцапа не обилно.

Да стреляш слабо е? В петите паднаха души?
Търпете, психопати, истерици!
Поетите по ножа ходят с голите пети
и режат в кръв душите си открити.

Във дума „дългошиеста“ май гласна „и“ тежи.
Да се скъси поета! - извод ясен.
И нож - но е щастлив на острието да виси,
заклан е за това, че бе опасен.

Презирам фаталисти - жалки роби на числа!
очакващи в харема срока точен:
Животът удължи се, и възможно е така,
че краят на поета е отсрочен!