Не издържах аз първия си срок. Година лепват, четири възможно. Момчета, напишeте ми писмо, там как върви в света навън свободен. Що пийте? Ний не пиеме почти. То тук е сняг щом слънцето изгрее. За всичко ми пишете тъй нали, а тука не се случва просто нещо. Аз вас да зарна ми се ще така, и ваш’те мили мутри да прегръщам. Как там е Надя? С кой е тя сега? Сама? - тогава да ми пише също. По-страшен ще е Страшния съда. Писмото нишка оцеляла ще е. Но него може, да не го дадат, но все едно, момчета, напишете.
© Васил Станев. Превод, 2016