Мъка кат камък ми виси, в капан да ме хване, - и защо ли всяка дума ми нанася рани? Циганския табор редом пръкнал отзарана вечер стъжня ми душата само. На тополата струна запя. Ля-ля-ля-ля, ля-ля, ля-ля-ля-ля! И звъни, кат китара, земя. Ля-ля-ля-ля, ля-ля, ля-ля-ля-ля! Мъка топнал съм в река, ще крада таз нощ ех, - огън там в степта гори и пламъка ме мами. Ризата, душата - ех! - ще разкъсам още, - цигани ех, помощ дайте само! Ще пропия последен петак! Ля-ля-ля-ля, ля-ля, ля-ля-ля-ля! Да пей циганка, палаво да. Ля-ля-ля-ля, ля-ля, ля-ля-ля-ля! Туй заспалото у мен - струни ще пропъдят, всичко расло в буренак - то ще разцъфне цветно! А добрите ще простят, а злите - нека съдят, - Ох, с вас цигани, ще бъда вечно! И таз примка не ще чака мен! Ля-ля-ля-ля, ля-ля, ля-ля-ля-ля! Лей се песен, кат дъжд в поле, на цигански напев «ля-ля-ля»!
© Васил Станев. Превод, 2016