"Редови Борисов!" - Аз! - "Как работата стана!" -
Аз държах се тъй едва, едва:
Дъжд плющя, бях уморен, стъмни се много рано...
Но успях да го предупредя!

На първи позив: "Кой си ти?" той бий шеги,
крещи на изстрела във въздуха: "Ей спри!"
Аз замотах се малко, но не влязох в спор,
тъй фаса си изплюх - и стрелях аз в упор.

"Спрете, редови, как бе, за вас е по-удачно!
Вие го познахте в далнина..."
Бе мъгла - не го познах - и облачно и мрачно, -
нещо бе - и викнах в тъмнина.

На първи позив: "Кой си ти?" той бий шеги,
крещи на изстрела във въздуха: "Ей спри!"
Аз замотах се малко, но не влязох в спор,
тъй фаса си изплюх - и стрелях аз в упор.

"Редови Борисов, - следователят ме цака, -
Ще ви пратя бързо аз в съда!"
Аз стоях на поста - дъжд, мъгла, облаци, всякак, -
и аз пак повтарях му едва. -

На първи позив: "Кой си ти?" той бий шеги,
крещи на изстрела във въздуха: "Ей спри!"
Аз замотах се малко, но не влязох в спор,
тъй фаса си изплюх - и стрелях аз в упор.

...не бе година, а обиди не забравям скоро -
в шахтата поспорихме за друг, -
вярно не душевен бе ни разговора много:
бе в ръце миньорския ни чук.

На вик в душа: "Не пипай я!" той бий шеги,
на моя удар закрещя: "Ей, хайде спри!"
Аз замотах се малко - зъл, обиден бях, -
тъй фаса си изплюх, нож хвърлих, отлетях.

Щастието мое, оживя, той беше жилав!..
Но дълга изпълнил своя бях.
Вярно тъй, - бе дъжд, мъгла, и облачна бе жила...
но по устав - правилно гърмях!

На първи позив: "Кой си ти?" той бий шеги,
крещи на изстрела във въздуха: "Ей спри!"
Аз замотах се малко, но не влязох в спор,
тъй фаса си изплюх - и стрелях аз в упор.