Един музикант ми обясни нашироко, че някак китарата е стар канон, - заменят я там със орга́н електронен, с роял електронен и с електротрион... Китарата пак не спира и такт - да пее в нощи лунните. Ех в младост бе то, такава в сребро ех, тази седемструнната!.. Аз вчера чух - някой пя на булеварда: Гласа бе уверен, гласа бе красив, - но струва ми се - досада за китара звънтяща под този възторжен мотив. И ето, че пак не спира и такт - да пее в нощи лунните, Ех в младост бе то, такава в сребро ех, тази седемструнната!.. Роял електронен за мен не отива - за други е с песента друга и глас, - ала със китарата ние не идем в заслужен покой, тъй не искан от нас. Китарата пак не спира и такт - да пее в нощи лунните. Тъй в младост бе то, такава в сребро ех, тази седемструнната!..
© Васил Станев. Превод, 2018