Не пиши ми за любов - не ти вервам аз. И до гуша са делата ти минали!.. Чуй добре: тук от лавсан е материя, - ако искаш, ще я купя, че бива я. Водка аз сега не пия, ни капчица! В икономия - не ям даже супа аз, и защото ще ти купя нова шапчица, и защото те обичам тъй, глупава! Бях в балета: мъже булките барат все. Пък подбрани булки, във пантофки белички. Ето пиша, а сълзи капят и давят ме, - ти не давай, да те барат тъй леличке! А бика ни - първенец на изложбата, Ала викаха, че сякаш бракуван е! Но просветна им, и приза му сложиха, - цял в медали той лежи, тъй кротува си. И кажи на председателя: къщата да покрие, да коси той тревичката, да плодя крави не мисля тъй също аз. Да хабя аз рекордьор? Пръст на всичките! Да оправят и хамбара, туй чувай ти! Ако Пашка се върти - спри го предателя... С агронома да не си, крака счупвам ти! Можеш пъти два - да си с председателя. Е довиждане! В ЦУМ съм, за покупките (като лавката, но нашата малка е), че омръзна все да си с полушубките, в сива рокличка с повяхнали шарките! P.S. Тук стои? парк на културата речния. В него ходих и плюх само в урната. Но ти не знаеш туй нали, там, зад печката, и защото - тъмнина некултурна си.
© Васил Станев. Превод, 2018