Аз в Шере́– метево, ноември, трети е - Метео-прогнозата е зле. И стоя, тревожа се, блед, но добре сложен съм, аз на преглед в митницата днес. Да не горя - така стоях аз в края: в мен алкохолец повечко лежи, - а там отпред пребарват уругваец, такъв със контрабанда все върви. В космата гръд кръста виси, - тълпата в хор ще ахне: "Крака щом трябва му друсни, - ти виж - и то ще тракне!" И под корема точно: на - май смешно, ала ето - висяха ляти кръста два от век петнадесети. Ох, как той жали се: "Без закон!" - пали се - "Ще изпусна аз и този рейс!.." Но Христос разпънати, в пет часа го спънаха, не политна в Буено́с-Айре́с. Така ние с годините мъдреем - сега нам кръста също трябва ни, - на народа наш богатство това все е, макар и - отживелица нали. По-рано ние тук и там - нелеко, а и леко - в дар и икони, жития, - със чек, а и без чека... В сандъци гледа криво в прах без ропот, с укор, скрито, - изкуство древното от нас, бе тука и - отлита. С издълбан зъб така - там сълза съра ля, ала дръпна туй го митничар, копна със лопатата, - мраморната статуя - само без гребла, но в ръста цял. Опипаха търгаша тоз задморски, тъй който подозрително е тих, - И в джоба му смокините са толкоз, в смокините - не семки - а триптих. "Защо олтара, трябва ви? - три рубли - не са множко - в "Берьозка" руски сувенир - хармоника, матрьошка!" "Мир-дружба! Спрете огън в миг!" - навира се кат в каса, ненужни са, а нужни ли, икони - папуаски! Тежко е с истински контрабан– дистите! Тоз, лишен от статуята щом, - малък, но присмива се, - цъкна с зъб, тъй бива ли, плюна - и отиде в Вашингтон. Тъй добре, че бдително веч стана, - и митницата търси туй с цена - така че, златце в нимба да остане, да не изчезне гвоздей от кръста! И мъкнат - кой иконостас, кой - кръстче, кой - иконка, - тъй вяра в Господа от нас те тихо вземат толкоз. И в път далечен и съвсем - навеки, и без лошо - угодниците пускат все, пророци - неохотно. Лей се пот в ручеи! Цял съм в тоз, случая - слабо гледат в митницата мен, - вярно, там на глезена син кръстът извезан е, - ала ще кажа, че е Кръст Червен. Един молла триптиха скрил е в книга, - да, контрабанда - туй е занаят! В джоб среден пръст палците ми стискат - за всеки случай - да не мине пак. Араби днеска - ето на! - Европата я стискат, - ние в Шестдневната война за тях тъй брахме риска. При нас не идват ей така - за туй мислете кредо! - и возят нашия Христа на среща с Мохамеда. ...Тук съм аз сложно е, тука са рожбите, - всичко мое - дело, и рода! Ликове - другари са - гледат ме те старите и разбират ме от своя си страна. Сега, кат в изтрезвител, просяк злобен, събличат - срам - пред всички святи пък, - и в мозъка мъгла, среден пръст в джоба, кръст на крака - свидетели за съд! Аз кръста трия, и кълна съдбата си - и вкупом, - но тук застъпи се сега тъй шефа ни на група. Той каза тихо, делово - Ей, този не подвежда: Така не пипайте го щом, тъй само водка - носи той, - другарят е надежден!
© Васил Станев. Превод, 2018