Горяхме ние в недоразумения - за липси влезе той, а аз - за Ксения, - бе любовта при нас, дойде раздялата: Крещеше тя, така отпор ми даваше. Но двамата награби ни чека, и на: сега и двама сме зе-ка - Зе-ка Василев и Петров зе-ка. Живот във лагера не бе - тъмнина-тъмната: все панти и крадци такива стръвните, съвсем ужасно е с нас отношение и доста странни са попълзновения. Ала началството нехай - какво и как, - а за началството - сме същите зе-ка - Зе-ка Василев и Петров зе-ка. Решихме ние - тъй да бягаме поискахме, за туй че, дълго ние няма да устискаме: Нас всеки ден ни бият тук злосторници, лекарят пък ни вика за любовници. И ето - бягство мислим, но сега така сме още тези същите зека - Зе-ка Василев и Петров зе-ка. Години четири за бягството условия - запас три тона бе от икономия, черпака даже даде ни - такъв затворнишки едно ужасно миличко злосторниче. С него така вървим ръка в ръка, - за дързостта ни пляскат братята зека - зе-ка Василев и Петров зе-ка. Ето на, ние в тундрата сме сирачета, - и не по пътя, по пътечки крачиме. Къде вървим - в Москва или в Монголия, - Не знае той, мръсника, аз - пък повече. Залез, казвах му - е в западна страна, но беше късно: нас набара ни чека - Зе-ка Василев и Петров зе-ка. Тъй следва указ за полковника, за нашия: и затова, че хванал е апашите, - За него са - пари, орден по случая, а той от радост все ни би по мутрите. На нас тъй срока удължиха след това, ето сега ние - сме същите зе-ка - Зе-ка Василев и Петров зе-ка.
© Васил Станев. Превод, 2018