Щорм цяла вечер, тук е все те с кръпки пенени подшиват на пясъка разкъсан шев - аз отвисоко гледам днес, вълни, главите си разбиват. На тези що умрели веч, съчувствам леко, но отдалеч. Аз чувам хрип, и смъртен стон, и ярост - не са оцелели, - И още - дай такъв ти скок, и сила взел, пробий заслон - глава разбий във цел ти!.. На този щом умрял е веч, съчувствам леко, но отдалеч. Ах, гриви бели - сте съдби! Пред смърт те сякаш хубавеят, за бой кога зоват тръби, летят вълните и трепти, щом чупят шиите си в нея. За тези що умрели веч, съчувствам леко, но отдалеч. А вятър бие в гребен все и гриви с пяната раздухва. Преграда тъй вълна не взе, - там някой крак ще подсече - и кон в умората ще рухне. На него щом умрял е веч, съчувстват леко, но отдалеч. Ще дойде моя ред така: Мен гонят в края, в гръб ми духат. Беда - предчувствие в душа, - За мен кога разбих глава - а също хребета ще счупя. На мене щом умрял съм веч, съчувстват леко, но отдалеч. Тъй много те стоят - век е на брегове - да гледат бива, внимателно и зорко, все как други редом във скала, глави и хребети разбиват. На тези що умрели веч, съчувстват леко, но отдалеч. Къде в мрак кашалот така, е скрит дълбоко в морско дъно се ражда, вдига в миг една - невероятна е вълна, в брега се спуска бързо тя и тез що гледат ще погълне. На тези що умрели веч, съчувствам леко, но отдалеч.
© Васил Станев. Превод, 2018