Аз бях и слаб и уязвим, трептящо съществото ми, и вътре в мен така кърви - терзан съм вътре зло, - И, сякаш в пошло попури, огромно чело се откри, отвътре то се озари със силно недобро. Но властно вдигна се ръка: "Лежи с лице в стена!" - и ето мачкат ми ребра на мазния диван. Зад маса главния седи, въздиша той свирепо, заведе за мен нещо си, приличащо на "дело". Там в палци тънки, здрави бях, Гръклянът смешно заигра, натискат в сплит, след туй в стомах, в дроб черен - тоз горкия. Когато мачкаха ребро - аз виках щом отвътре бият! И с кръв хрипти това перо в невинната хартия. Полубълнувам и в праха събличам се така, - злобно приготвя ми игла нестарата сестра, - И от косите до пети по тяло ужас вие: Щом тук ме боднат то дали, аз в сън ще се разкрия?! Той се потруди над корем, и смаза череп даже хем, а после с бант спря кръв съвсем, щом мишци стегна ги. Аз, я да писна, но се спрях, - и устни сухите закрих, - а той пъхтя, криви се чак, ликуващ, пише си. Той в бяс познат - така върви, - но тук ще закрещя: "Какво ти пишеш? Покажи секретните неща!.." Помощник - бивш е психопат - той китките ми върза, - помръкват, сложени в долап, пристрастни сечивата. Мачкан и бит, но с лют съм нрав, мога - така, мога - едва, - но тук смиряват, спират - да, аз вехна и скучая. Лежа аз, гол като сокол, А главен смърка зад бюро - все нещо пише в протокол, без аз да отговарям. Не, трябва сили да спестя, а уморен и слаб, - пети щом палят за смеха, не ще да издържа. Държа си нервите нащрек, Но чувствам се неважно, - напъхват в гърло черво все - изплюх го аз обратно. Аз взет съм в преса, в клещи взет - по мен пълзят, суетят се, да знаят всичко искат те, и всичко да го пипнат. Тук и минути пет не са, душата вадят и кривят, и ще я късат и мърсят, ще плакнат и изтискват. "Ти дишай с дъх дълбок в уста! издишаш, - си умрял!" - "Туй издъхни - при вас така не си ти оцелял!" С пресъхналата си уста се зъбя: "Ред ти гледай! С мен този номер - не така, другарчета-братлета!" Загасят лампи, дават газ, дъска гори там в този час, - и гной с окото плискам аз, бълбука и трахея. Той озверя, и бе в екстаз, за нещо мъкнат даже тас... Това видях го някак аз, - но филма бе трофеен. И зад гърба минават те бодат доде съм гол... "Бодете, кучи синове, но дайте протокол!" Аз даже в колене седя, към таса чело давам; Аз искам и заплашвам тях, с молби се унижавам. Но тука здраво вързват бант, с горелката ще ме горят, от вещицата рижа знак със бича си корав. Тъй-тъй те свое вземат тук! А аз гадая, стар съм шут: Кога с прът разкален мен тук - сега или след час? Топи се край и полися, гореща пот се ля, - Звън бе - и гарван долетя на бели рамена. И гарван викна: "невърмор!" - доволна, хитра гад е, - напомня в морга щом е вход де мъчат в зала. Опашка слабо аз въртя, макар и глупав, прост за тях: "Хей! За разпит тоз така ще имате вина! Как вие сте по имена, - така бе в стари времена! Но протокол от разпит нам за вас ще е дълга!" През рамо косо гледам аз, това, що пишат там: "Не ще подпиша туй за вас, дорде не прочета!" Гръб нечий жълт ме в миг насви и казва безпристрастно: "Тука ваш подпис не важи - на нас, без него ни е ясно". "Сестричке, мила, нямам страх - не ще се трия и мълча, аз протокол ще отрека при среща с адвоката! Не казах нищо аз за нас, не предадох никой аз, - кажи на всички дето знам: За тях съм още брата!" Мълви, тъй слага той черта: "Чети, и, замръзни!" Погледнах що е писал там, латински - са едни... Проклет си страх, за туй чезни, - кръг, нули в глава и в мозък: От тях тъй просто се откри на болест диагноза!
© Васил Станев. Превод, 2018