Билета ти, вагона там. Вид най-добър само за тебе е сега: Ще видиш сън, ти в цветен рай - не спряло века три е киното това. И отпечатъци нали, снети преди, без контрабандата е то. Кат херувим стерилен си, а втора класа - не лукс е, ама е с бельо. И ето случва се това предричано. Отива влака в небеса - щастлив му път! И как тъй искаме, как всички искаме не смърт да срещнем - просто само сън. Перона земен... Не скърби! И не крещи, - за вопли наши глух е Той. Един от нас е в рай нали, ще срещне Бога - ако има някой Бог. И Господ ти го поздрави, а позабравиш ли - то нищо е съвсем. Малко лета остават ни, с шеги и както е положено, ще мрем. И ето случва се това предричано. Отива влака в небеса - щастлив му път! А как тъй искаме, как всички искаме не смърт да срещнем - просто само сън. А в рай не всекиму е дадено да спи, ама тук ние нещо си творим поне: Във песен, в бой... Аз пея си, други - обичат, трети - с обич са в сърце. В нищо като нас - без съня - са синове, внуци на внуци, века три. Бог да не дава нам война, правнуци тъй ще ги оставим без искри. И ето случва се това предричано. Отива влака в небеса - щастлив му път! А как тъй искаме, как всички искаме не смърт да срещнем - просто само сън. Да плюеш ти, щом все така: Тъй, симпатяга, вечeн кeф приел сега. За мен такава е цена не бих я дал за библиотеката добра. Разбужда ни там някой тип, ще пусне в свят, все без война е, болка, рак, и победен хонконгски грип... Ти на готовичко - щастлив ли си, глупак? Така, прости. Звънец звъни. Щастлив ти път! Пази се ти, там от беда! Щом Бог е там тогава ти - все пак спомни си, и му поздрави предай.
© Васил Станев. Превод, 2018