Заровени в паметта за векове лицата и събития във дните, а памет - в дълбок кладенец зове. Опитай погледни - а то съвсем лицето - все неясно ще се види. А лъжа и истина къде са казва само безпристрастен съд: Тъй че, леко с миналото, леко - не трошете глинения съд! Припомня се понякога и странно тази фраза уви - във войната сапьора греши само път един. Лениво ровят в минало едни, а други неохотно ще да знаят, а третите - не спомнят си уви - а миналото кат имане лежи, което не ще го не разкопаят. Поток години ги отнесе верните посоки, - в път стрелки много просто в миналото често - не намираш пътя назад ти. Припомня се понякога и странно тази фраза уви - във войната сапьора греши само път един. За туй не ги вини - почакай ти: Хората имат винаги причини - не крият, да забравят щат нали, - в сянката още все лежат уви забравени ръждясалите мини. Във полето минно да копаеш - бива, но без грешки - и така щом там сгрешиш, то просто знаеш никак не си струва таз игра. Припомня се понякога и странно тази фраза уви - във войната сапьора греши само път един. Щом допреш - стрелка ще полети, - а нервите на хората поддават, - ще бъде взрив, и стрит си в миг... Но, може, мина бързо се откри ще извлекат до взрива детонатор! Спи земя спокойно под цветята, но намират мините в недра - По-далеч от хора тях взривяват щом са взети във веща ръка. Припомня се понякога и странно тази фраза уви - във войната сапьора греши само път един.
© Васил Станев. Превод, 2018