По пътя, по пътя - крачиш безкрай, и не знаеш края в пътя ти, - и по пътя вървиме не в една страна и не можем да минем дори. Усмихни ми се някак си, гледай, усмихни се - пред теб съм насреща. Ще премина на червено, - ще глобят, - не е беда, - само ти подскажи ми - кога. Усмивка, усмивка - за кого е тя? Не я чакат - като мен така. Затихнах и очи закрих, открих - но си една, да премина аз - пак го проспах. Усмихни ми се някак си, гледай, усмихни се - пред теб съм насреща. Пътят ни дълъг е все така и ще река, премини, щом аз не разбера. Аз крача, крача - кой ще забрани! А там пътя крачките броят. Само някак някъде по път не свивай ти - аз за теб до безкрайност ще вървя Усмихни ми се някак си, гледай, усмихни се - пред теб съм насреща. Пътя е дълъг, но ще завърши, и се боя, - Премини, аз ако не реша.
© Васил Станев. Превод, 2018