По-често май обичат се красиви, а весели по-малко, бързо все, - и само рядко любят мълчаливи, за туй пък любят много силно те. С думи нежни, недей да крещиш, и до време дръж ги ти в неволя, - параходът във нощта да крещи, а пък ти премълчи, помълчи, - бързат ли - в поле вятъра гонят. Романи тъжни щом тя ги прочете, - да ги сравни, ти довери се ней, - и ето ги и черните лалета - те бели виждат се и там белей. С думи нежни, недей да крещиш, и до време дръж ги ти в неволя, - поет ли, врана ли да крещи, а пък ти премълчи, помълчи, - бързат ли - в поле вятъра гонят. В бяг думи - тук е тясно и защо ли! - да закъснееш ти и не бой се. Те много - думи са, но ако можеш - кажи, кога си длъжен да речеш. С думи тези, недей да крещиш, и до време дръж ги ти в неволя, - параходът във нощта да крещи, Замълчи, премълчи, помълчи, - бързат ли - в поле вятъра гонят.
© Васил Станев. Превод, 2018