Върти се в мозъка от нула до едно, и процепи пространството разбиха: За бъдещо във ада общество, рай дяволите да строят решиха. Известен дявол с името Черток, агент на рая, нощем, извънредно тъй в Център трака: "Дявол знае що!" що именно, Черток не знае верно. Там вкара и тревожния си ред за шеф на диверсанти, - на Амура: "Мен ме следят и Дяволът нащрек, и съм със ненадеждна агентура". Сам в ада по туй време Велзевул поиска от военните парада, и на трибуна плака, но изплю: "Рай, само рай - спасение за ада!" Ридаят дяволи, квичат: "О да! Строиме рай във родна преизподня! Напред с производителност в труда! Пет грешника на ден в котел ще погнем!" "Така, напред! Аз вас ще поведа, - Бегом! Със Бога!.." - Дяволът ги яха. И там тресат се грешниците в ад, и ангелите в рая затрептяха. При Него идват ангели в тълпа, при Този Който вижда, всичко знае. Той каза само, че Той плюе на тъма, че много ще разстреля Той накрая, тоз Дявол - провокатор и кретен, с игри е стари и те не струват, че ангелите - долни са съвсем, и че Черток е просто превербуван! "Не рай, а просто лудница съвсем! Там на земята - хората ме тачат. По дяволите Вас, аз слизам бе, - и нека Аз повторно да съм разпнат!.." И спусна се. Но кой е Той? Къде?.. Но богомолци в миг прозряха някак: на църквата у входа просяк е; "Аз - Бог съм! - вика. - Дай да се нахраня!" Печален край е. Плаче стар, и млад! Какво запалените Трои струват? Отдавна няма в рая рай, а ад. Но рай във ада дяволите чуват.
© Васил Станев. Превод, 2018