На Анатолий Гарагула
Бe щорм. Въжета късат ни ръка,
вой дяволски - веригите на котва.
на дявол пее вятър песента
и глас се чува: "Човек зад борда!"

Веднага: Пълен назад! Стоп машина!
Бързо спаси и съгрей!
Щом мъж е, дайте му вино,
щом не - разтрийте добре!

И съжалявам, в орис аз вървя
по суша, - значи, не ще чакам аз помощ.
И никой мен не ще даде ръка
и на кораба не вдига се тревога.

Ще кажат: "Пълен напред! В гръб е вятър!
В пристан да бъдем за час.
Кучият син, тъй му трябва,
нека спасява се сам!"

И мина кораба край мен.
На него трябват хора все от сорта.
Напреде гледащ гледа все напред,
и все едно, че е човек зад борда!

Аз виждам: съдове в ред преминават,
чака ги пристан любим.
Малко ли някои падат
от път зад борда нали.

Изнася ме морето, а пък там -
щорм девет бала нови пари чака!
За мен пуска лодка капитан,
и ще усетя почва под краката.

Така за дрехите мене дръпват,
и облечен да падам - плюс е!
във борда на лодка се вмъкнал,
с хватката аз държа се.

Да плюя мога от бак на кърма.
Възли са малко - месец до Хавана,
на палубата искам аз сега,
земя що върна ми - при капитана!

Пълен напред давай, тъй лед е минат!
Ваш съм моряци нали!
Мен режи - кучия син съм,
късай в парчета ти!

На борда съм, с предишен курс и път.
На мен ръце протягат, папироси.
Щом е беда - сега уверен съм
спасяващ пояс хвърлят ми матроси.

При тях вярно, люлеем се много,
в щорма от вахти без дъх,
но пък човека зад борда,
да тъне не ще дадат!

Когато хлопне пусто там капан
и на земята загуби забравят,
за мен в света - добрия капитан
ще пусне трап, и аз на бряг ще сляза.

И на суша там с някоя морда
ще я науча добре,
как тя човека зад борда
сам го оставя в море.