Славна, първата третина, мене тя в света отгледа - все в учение, все без грижи - не се минах, плувах, де очите гледат, - по течение. Мислих - ето я, награда, - и веслата не ми трябват, нито дланите. Но комари и осите гонят и кръвта ми искат, не ме хванаха. От брега, в начало чувам - викат ми за помощ тука, за спасение. Ала бедни, не дочакват, - аз лежа, така натряскан, аз, сразения. Ще разтърси на завоя, във вода се давя много - ще поправя се. Ту обувам, ту събувам - във вода сам се любувам - много нрави се. Брегове текат зад лодка, глътка галя много още с медовината. Глътнал глътка, после още виж - аз плавам, не самотен, - със старицата. Щом така се удивлявах в миг мъгла и ме улавя в капан смъртния, - и старицата огромна във ухото се кикоти, бясно гърчи се. Викам аз - не чувам вика, аз съм сякаш трепетлика, с лошо зрение, вече вятър ме поваля... Кой е? - чувам - отговаря: Аз, Нелеката! Не кръсти се, не поставяй, - няма помощ от светата Богородица: Курс, веслата щом оставиш, то Нелеката те дави - така води се! В тъмнината търся пътя, медовина аз гаврътвам - сто поредните, - тя обаче не заспива, стъпка тежка тя набива все пред мене е. Ето, спъна се във корен, тъй дебела, не се спори охка тежко тя. Тя с дъха си в мъка даже, а се носи - там обаче, твар нелеката. А насреща ни пристига, куца, крачи тази крива, мутра хитрата. И крещи: Стоиш над бездна, Ще спася те, теб болезнен, сълзи трия ги. Ти коя си? - аз я питам - тя ми казва: Аз съм Кривда, - и мълва нося. Може да съм крива много, Кривокрака, криво ока, - теб отнасям те! Аз възкликвам и наливам: Отведи ме, мене Кривда! От веригите! Кана аз ще ти поставя, всичко криво ще поправя - но спаси ме ти! И мамка ти, на тебе кучка, на теб глътка ще ти пусна - много сприхава. Забрави ме ти за време, ти си тлъста - във харема първа киприш се. Падат там и две старици край бутилка медовина във истерика. Аз тъй зад купа се крия, към брега се тихо вия да намеря се. Бойко съм на стръмнината пъти два греба в средата - аз, несретника! Да сте пукнали, щом пийте, две съдбите мои - Кривда и Нелеката! Знае се, по злобна сметка и по тайно и без дата попечение не вървя ми, на глупеца, и ме мъкна, хайманата, по течение. Мислих аз - живот е радост, и веслата не ми трябват... Аз, несретника! Тръгват тихо, само вият, две съдбите мои - Кривда и Нелеката!
© Васил Станев. Превод, 2018