Славна, първата третина, мене тя в света отгледа - все в учение, не бях беден, не се минах, плувах, де очите гледат, - по течение. Заскрипти ли на завоя, затрещи ли вода много - чувам никак аз, ту обувам, ту събувам - във вода сам се любувам - брага пийвам си. Аз така се наслаждавах, в миг мъгла и ме улавя в капан смъртния, - и старицата огромна във ухото се кикоти, бясно гърчи се. Викам аз - не чувам вика, аз съм сякаш трепетлика, с лошо зрение, вече вятър ме поваля... Кой е? - чувам - отговаря: Аз, Нелеката! Не кръсти се, не поставяй, - няма помощ от Светата Богородица: Курс, веслата щом оставиш, то Нелеката те дави - така води се! Пън настъпи, охка много с тежка стъпка, чупи клони, твар дебелата. В тъмнината търся пътя, брага пийвам, но не бързам - сто поредните. А насреща ми пристига, Хромовата жива Кривда мутра хитрата: Не тъжи, - крещи, - болезнен, Мъка моя ти нетрезва, - сълзи трия ги. Вия, аз врати разкривам: Отведи ме, мене Кривда, - на вериги съм! Все едно, и крива много, кривокрака, криво ока, - отнеси ме ти! На гърба в страх аз скачам, но върти се Кривда значи, крака разни са. Падам, по корем се вия, а старици все се хилят безобразните. Не е мазно - жив нали си, много мъка в пропаст има, и злините са. Слушай, Кривда, четвърт давам - всичко криво ще изправя, не спаси ме ти! Ти, Нелека, мама наша, искаш истина във чаша за лечение? Тежко е с такава тежест щом ти глътнеш чаши десет - облекчение. Падат там и две старици край бутилка медовина те пияните. Аз тъй зад купа се крия, към брега назад се вия с отчаяние... Гледам само - лодка там е, а по съчки зад мен бягат, диво охкайки, май сварени, тихо вият, две съдбите мои - Кривда и Нелеката! В лудост давам и греба ли, там течение ме мами към баира ли... А Нелеката със Кривда от досада, че препиха там загинаха.
© Васил Станев. Превод, 2018