Ще умра - все пак някога ти умрял си накрая.
Да позная ли как, не аз сам - с нож забит във гърба:
А убити щадят ги, опяват и глезят със рая...
Не за живи разказвам, на мъртви е почит сега.

В кал лице ще забия, настрани строполил се красиво -
ще се носи душата на крадени кранти в галоп!
В парка райски бера бледорозови ябълки диви...
Жалко, пазят го, в упор без грешка застрелват в чело.

В парка сме. Пред очите ми нищичко райско тук няма:
Тъй запуснато място и нищо - с вида е унил.
Там сега в пустота възвишена вратата отляна,
във вратата огромен конвой тъпо поглед забил.

Цвили коня, пръхти! Приласках го със думи, погалих,
от опашката чистя бодили и грива плета.
Белокосият старец нещо дълго дрънча в катинара -
и мърмори, пъхти, не отвори - и тръгна едва.

И конвоят огромен притихнал тук и не застена,
той приседнал във миг, с онемели колене стоя.
Тук е весел живот, - оглуши звън, нас сладко братлета!
Завъртя се кръга, и разпънат над кръга вися.

Той, апостолът-старец - на стражи крещи-комисарства -
и повика там някой, и пак да отварят врата...
Някой с болта ръждив, там едвам, по релса удари -
и се впуснаха всички в прекрасната таз благодат!

Този старец познах - на повехнали бузи са сълзи:
Туй е старецът Петър - апостол, магаре съм аз.
Ето парка е чуден, там купища ябълки мръзнат...
Ала, пазят го, в чело без грешка застрелват ни нас.

Нам блага ни подай, а и много блага ли поисках?!
Аз да имам другари, жената - да падне на гроб,
и безсеменни ябълки в парка крада аз нечисто...
Жалко, пазят го, в упор без грешка застрелват в чело.

В онемели ръце свещ топи се, като в канделабри,
а пък в същото време подгоних конете в галоп.
Аз набрах ги, безсеменни ябълки много, щом трябват -
за това пък и мене без грешка застрелват в чело.

Завъртя се кръга, ангел стреля в чело акуратно.
Тъй нима им е жалко, че набрал съм парченцата лед?!
Аз на изстрел се радвам! - в земята се връщам обратно, -
ето ябълки нося, и грея ги в пазва от век.

Аз подгоних конете далече от гибелно място,
а се дърпат конете, но вече съм бесен безкрай.
В пазва ябълки, с бич аз край пропаст, прелитам опасно
аз на тебе ги нося - от рая ме чака докрай!