Все пак аз ще умра,
все едно ти умрял си накрая.
Ще пътувам безплатно,
със нож щом ме ръгват в гърба, -
А убити щадят,
и опяват и глезят със рая...
Не за живи разказвам,
за мъртви е почит сега.

В кал лицето забил,
настрани строполил се красиво -
ще се носи душа
все на крадени кранти в галоп!
Тъй е дело с край мил:
в парка райски ям ябълки живо,
и прокраднал се там, -
ще ме спре ли апостол на ход?

...Не ме пипай сега!
Чувствам нещо познато е само:
Тъй запуснато място
и нищо - с вида е унил.
Там сега в пустота
възвишена вратата отляна,
и конвоя нещастен -
на двор - на колене седи.

Как изцвили ми коня -
смирих го, с овес го нахраних,
от опашката чистя бодили
и грива плета.
Старец, Петър-апостол,
там дълго игра с катинара -
все мърмори, пъхти,
не отвори - и тръгна едва.

И конвоят велик
не издаде един даже стона,
той приседна сега,
с онемели колене стоя.
Тук на песа следи...
Не е рай тука, просто е зона!
Завъртя се кръга,
и разпънат над кръга вися.

Виждам с коня без дим:
ето истина - зона е, зона.
Хлебен дух от врата -
в здрава връзка ръцете държи!
Аз съм там невредим,
но и аз се налапах с озона,
силно лепне уста,
да ругаеш е трудно уви.

Със засукан ръкав,
прелетяха две сенки зелени,
С вик те: “В релсата бий!” -
на бродяги крилото трепти.
Тук живот ще е здрав, -
оглуши звън, нас сладко братлета!
Не, тук ключът звъни...
Ключ за нас е това, май уви.

На гръб мъртъв лежа -
в ръце на старица привързан,
Не Мадона държа
Божи син, а - дома там богат.
Ето чуден е парк -
и там купища ябълки мръзнат,
ала пазят го, знак,
там без грешка застрелват в чела.

Херувими кръжат,
ангел пее от кулата ратно.
Не наказва Христос -
от дърво късам леден плод аз.
Аз на изстрел - без жал,
на земята се връщам обратно
нося ябълки що,
с топлината на тяло държа.

И аз пак ще умра -
щом потрябва, аз пак ще умирам.
Боже мой, аз успях -
не аз сам, вие стреляхте в мен.
Тъй се случва в света -
глезят с рая убитите мирно,
а от тук - към земя, -
ти пази се, ще пази Бог теб.

В кал лицето забил,
настрани строполил се след изстрел.
Конят иска овес,
но е време да тръгна накрай.
В пазва с ябълки, с бич,
аз край пропаст, опасно прелитам
аз ги нося за теб -
ти от рая ме чака докрай!