В сън ми - жълти огньове,
и хриптя разсърден:
“Ти трай поне, ти трай поне -
утрото е мъдро!”

Но и в утро - не е така,
не си весел тука:
гладен пушил сутринта,
пил от махмурлука.

 
 
 
 

В кабаре - шише зове,
бели са салфетки, -
рай за нищи, шутове,
за мен - птица в клетка.

В църква - смрад и полумрак,
дякони кадят те...
Не, и църква не добра,
не е както, трябва!

По корем на хълм пълзя,
инак не ми стиска, -
на хълма стои́ елха,
а под хълма е вишна.

Да бе склон обвит с бръшлян -
мене да зарадва,
да бе още нещо нам...
Не е както трябва!

 
 
 
 

Аз - покрай река в поле:
светло пък - без Бога!
Синчец в чистото поле,
дълъг път е много.

Покрай пътя - е гора
Баби-Яги викат,
а там в пътя е накрай -
с брадвите дръвника.

Там конете в танц и в такт,
не искат, по-леко.
Покрай пътя - не така,
а накрай - съвсем е.

Не е в църква, в кабаре -
свято всичко взето!
Не, братлета, не добре!
Не добре, братлета...