Хвърли скука, като кора динена! Небе ясно е, лек е съня... Кон младежът избра, орис има си - интересна до война. А на война е на война, а до война не бе така, - тъй, в цялата Вселена. На кон бе смело той в езда във пролетта, във пролетта - последна, довоенна. Но мъглите са вече роса вплели, град премина в поле, през мечта. За да няма мъгла, да се разстели, бе младежът тъй именно там. Там на война е на война, а до война не бе така, - тъй, в цялата Вселена. На кон бе смело той в езда във пролетта, във пролетта - последна, довоенна. В блатата май духна, в килии ли? Ураган, сняг и град бе раз, два. Ветровете разбити, затихнали. Ветровете му ближат дланта. Там на война е на война, а до война не бе така, - тъй, в цялата Вселена. На кон бе смело той в езда във пролетта, във пролетта - последна, довоенна.
© Васил Станев. Превод, 2018