На В.Золотухин и Б.Можаев
Там при съседа - пир е с шум,
и гост - солиден, напет кум,
а и хазяйка - бодро тук -
върви в мазето,
в ключалка дрънкат ключове,
а там за лапане е все;
и в печка, с тяга се пече,
раздухват с меха.

А пък при мене - само са проблеми:
градината не ще роди, в добитък мор,
и печка в дим - от тяга е лишена,
а то - и буза дал без спор.

Там при съсед - с месо чорба, -
за цяло село е това,
мома-невяста в пъпки тя, -
узряла, значи.
У тях май сгледа, става то, -
че гости са за рубли сто,
жениха слабичък тъй щом
и пей и скача.

При мен са на верига бесни псета -
сред нощ от лаене на вой са те,
и на крака мазол изтърках вече ето,
аз в стая пуста тропам сам съвсем.

Ох, при съсед се бързо пий!
Когато дават май се пий?
Що да не пееш, щом е пир
и е изгодно?
А тук - жена ще ражда днес,
и гъски без храна съвсем...
Не в гъски тука е проблем, -
тук е негодно!

А се явиха духове при мене,
така и иначе ги гоня - те са пак.
И в лошо място цирей ми излезе -
да се помръдна тук аз не мога чак.

От щедрост вика ме съсед -
малкия прати той напред.
Не искам, както си е ред,
той пак пристава.
Май литър ще е цапнал сам -
тъй и обзе го добрина...
Отидох - пия аз и ям, -
не леко става.

Аз кога бе средата на разгула
там на жених, в ухото му шептя -
жениха сякаш вятър го издуха,
невяста горе вече зарида.

Съсед крещи, че е - народ,
че пази главен той устой:
кой, не яде - не пие той, -
но пий, обаче.
Тук скачат от места си все,
но тук с поправка малък бе:
„ Кой не работи - не яде, -
ти сбърка, тате!“

Аз с рубли три, изцапани се гърча,
да гоня утре моя махмурлук,
изтъркана хармоника прегърнал, -
за нея мен поканиха ме тук.

Съседа с втори литър цял -
и побеснял, и оскотял.
Да пея кара ме така, -
Поих те! - вика.
И хващат мене отстрана
мъжаги много здрави два:
Свири, говедо, пей, сега
дорде си читав!

Тук веселбата стига вече края,
вече невяста тайно пий шара -
и аз запях за светли дни омайни,
когато служих в поща кочияш.

Чорба от риба после бе
и дреболии във гърне,
държат жениха здраво те
и дълго биха,
след туй бе танци във мазе,
там бой тъй не по злоба бе -
доброто в себе си съвсем
така добиха.

Аз като чапла блатна в ъгъл стена,
като бик, ръце сложил на кръста,
и мислих си: кой утре ще пий с мене
от тези, що са пили с мен сега?..

А сутрин там покой е все,
на хляб средата се яде,
без махмурлук препиват те, -
храна несметна.
Не лае някой във сърце,
и куче шляе се цял ден,
и печка - в сини плочки все
раздухват с меха.

А пък при мене, в ясно даже време -
е пелена в душа, що ме гори.
От кладенец водата сърбам свежа,
правя хармоника, жена кори.