Ти излез, посвещавам ти аз серенада!
Кой на теб серенада ще свири нали?
Ще повтарям в ден, в нощ - до припадък, -
ако муза ме мен посети.

Аз така още само с шега и с игра -
аз не мязам на себе си да:
Аз обида търпя, но кога се гневя -
аз двореца ще режа, ще паля до край -
на балкона, щом не си дошла!

Ти ми кажи направо, откровено -
душата на разбойник не мъчи!..
Излез, излез, излез, о, Аграфена,
любовна серенада слушай ти!

Ей-ей-ей, трали-вали!
Тъй девица хубава в мазе да бе живяла,
така аз до прозорчето,
със коляно сложено, -
ние в утро бихме се познали!

В склад горския моя - бол стоката разна,
две хралупи уютни и с пънчета три,
И защо за теб, Груня, не ставам,
защо Феня, не съм ти жених?!

Аз така те обичам, че нощем не спа,
от тъга съм изсъхнал, горя.
Ето глас аз загубих - хриптя и шептя.
Май така аз се губя - ще стане беда
ще крада тебе, ще отведа!

Аз ще троша женихи през коляно!
На татко ти кръвта ще разваля!
Излез, излез, излез, о, Аграфена, -
о, не губи в разбойник любовта!

Ей-ей-ей, трали-вали!
Тъй девица хубава в мазе да бе живяла,
така аз до прозорчето,
със коляно сложено, -
ние в утро бихме се познали!

Така давай, Аграфенушка, сватба да вдигнем, -
аз - нечиста съм сила, но с чиста душа!
Аз по дяволи кучи, прости ме,
позабравям грабежа сега!

Аз във трели се лея, с подарък за теб,
и приятели всички в поклон
Аз за тебе ще пея, ще храня аз теб,
и братлета на сватба в дар рубла за теб, -
само ти днес излез на балкон!

Аз сериозно моля, съкровено,
че знае даже славей - се ла ви.
Излез ех, мамка му ти, Аграфена, -
любов ми жарка ти недей гаси!

От темето до слепите очи - на -
една мечта: да дойде красота, -
и на палците аз, ще се приповдигна
и ще целуна в захарни уста!

Ей-ей-ей, трали-вали!
Тъй девица хубава в мазе да бе живяла,
така аз до прозорчето,
със коляно сложено, -
ние в утро бихме се познали!