На Лев Яшин
Да, аз днеска май във форма съм обаче, - московчаните са бесни от възторг, - Аз спокойно тук прекъсвам паса значи и така спасявам сигурния гол. Съдия срещу противник дузпа ето дал е - репортери вкупом са у тяхната врата. Упорит един е тук зад моя гръб - скучае - днес ще си почива доста - да! Извинявай, ала бият с глава... Аз посягам - корнер ще е това. Бий десети - тука що, че със „падащо листо“ да открие резултат може той. Топката ловя - трибуните лудеят, - че десети много ловко завъртя. Но при мен с тия, те не ще успеят!.. Само отзад някой тихо си пъхтя. Аз обърнах се - и глас от камерата рече: „Извини, но ти младеж, тъй снимка провали. И ако - ти не бе пипнал топка със ръцете, - гол красив бих снел така, нали“. Да аз исках с ругатня - но не би: Тъй аз топката едва я спасих. Но едва съм на крака, чувам думи: „Ето, пак! Все ловиш ги, я се спри - няма щрак!” „Аз другарю скъпи, всичко туй го зная, но културно вас ви моля: надалеч! Да, за вас ще е добре, лошо да играя, но не мога да помогна - тука не.“ Ей лети, девети номер, с изстрел е топовен - репортер бърбори: „Този гол му дай поне! Цял живот, безплатно род твой снимал бих за спомен...“ Само дето не плака. Как ми бе?! „Все пак футбол тук е то, - ще река. - нож в сърце е - всеки гол за вратар“. - „Най-добра, тебе кат вратар снимка аз ще подаря, - пропусни - ще се отблагодаря!“ Като сгънат клон, от напор репортерски, не уверено вървя да пресека... Ще помоля някак тихо партньори, ей така да му разбият апарат. Той пък все ми мънка: „А това е безчовечно - ти навярно ще спасиш, но само извини, - то е тъй момент, а фотографията - вечна. Ей на, не се мърдай и дръпни!“ Пети номер е младеж - знаменит, той не бяга, а съвсем си ситни. В ъгъл десен топка би, - ляв за мен е той нали, - все налита и нахално лежи. В полувремето това, с вятър насреща, тъй не можех аз така - топки да спра... Снимка е в дома у мен - два на три метра - на позора мой свидетелство е тя. Кълна когато фотограф снимката прави, щом сега, все мисля, кога аз съм гол спасил: Колко съм изпортил аз, прекрасни фотографии! - срам мен ме терзае и души. Изкусител-змей, палач! Как ми е?! Щото всеки удар в мач гол да е. Цял мач с мене си е бой - май такъв е жребий мой... тъй, спокойно - бият ъглов, и кой...
© Васил Станев. Превод, 2019