Този ден ще е първи и вечно сега - бие час, дълго чакан е сребърен час: Ще заминем напролет с висока вода, с обещание да помним, чакаме вас. По горещи следи с откриватели живи, екранни, що пробили са нам курс през рифа, мъгла и леда, и под бели платна все вървим с океана наравно, само впряг ветрове - не терзаем с витлата вода. А отпред - чудеса са неземни! А по-весела да е земя, все сигнали изпращаме честно - данък вечен за кораб това. А казват, за платна - реквием е изпят, черен бриг за пиратство заточен в музей, хвърли котва и стройна корвета сега и на почит едни параходи са днес. Но цял род от моряци - щом са - те до седмо коляно, тези по острие на бръснача ще помнят добре. И течеше зад борда до бяло разпалена пяна, и щадеше съдбата безпътните си синове. А отпред - чудеса са неземни! А по-весела да е земя, все сигнали изпращаме честно - данък вечен за кораб това. Материка без име не виждаш уви, и на острови име не ще присвоим - и отдавна нарекли са тези земи с имена на великите хора добри. Те откритията са открити - не лъжем се ние, - теч от котва струи, сякаш е тази жива вода. Провърви ли - тогава във себе земи ще открием, - и щом сме на брега - то на век ще останем все там. Ти, клепачи не сваляй дежурен, - я виж тук, че е щедра мъгла - На „Летящи Холандец“ притулен ще запалят там факел за нас! А отпред - чудеса са неземни! А по-весела да е земя, все сигнали изпращаме честно - данък вечен за кораб това.
© Васил Станев. Превод, 2019