Беше с ясно небе
този ден,
ала бронята днес
с грохот е.

А по наша земя
танк бучи,
и дървета в смола, -
плачат ли.

Дим и пепел са кат -
кръстове,
без гнезда в покрив на
щъркели.

Клас е - в цвят кехлибар,
успяхме ли?
Не! Напразно, и в дар
сеехме.

Що там с цвят кехлибар
свети все?
Туй в поле е пожар
мести се.

От беди бягат все
в страх са те.
Пойни птици - тук не, -
гарвани.

И дървета са в прах -
в есен са,
и, що пеят, -
спряха се.

Не любов е за нас.
Вярно ли?
Що е нужно сега?
Да мразиш.

Дим и пепел са кат -
кръстове,
без гнезда в покрив на
щъркели.

Шум в гора, все така,
с клоните,
а земя и вода -
в стонове.

Но, не без чудеса -
чува се
преди война в гора
звука все.

От беди - в Изток все
бързащи,
Пойни птици - тук не, -
без щъркели.

Въздух звук съхрани
много е,
Но сега там гърми,
с грохот е.

И копита без звън -
с трепет са,
Щом крещят те навън -
с шепот са.

От беди - в Изток все
бързащи,
и над покриви без
щъркели.