По-истинска от сънища, бълнуване, чудата като приказка тъй е - таз източна легенда се разчула за езеро на хълма, с лакти сто водовъртеж. Кой гмурне се в студен водовъртеж и, щом набере по дъно раковините сега, - ни заговор ни смърт не го долепват; А кой потъне - ще бъде с покой и тишина. Ех, и ботуши смачкани, с походка деформирана ще тъпча по пътеката до каменна скала, от дъното на чаши в блясък стържа и събирам ги - за обеци, са мила, ако искаш - за халка! И аз от нисък - земния поклона не се отказвам, без да гъна гръб. Родих се аз във риза - от найлона, - копринена и тънка не за мене беше пък. За таз благодаря с думи добрите: И нося - и не пазя, и не крия в таен кът, - От кръв тя лесно тъй се изпира, не къса - от врата ти я дръпни - и никой път! Катеря хълма скален, сега аз незабелязано, и в езерното дъно ще погледна и така: там чудни раковини ще крада в проблясъка - на теб за огърлица царска аз ще подаря! Аз в прах по сухо, тъпча калта много, - така кога по нож се търколя... Тук казват ми, търкаляш се надолу, а аз - дори надолу, все нивото си държа! Отпред живота - само част живял съм, в силозите, и в кули влизам щом си нарека: Роден си в риза - Бог ще ти помогне, да наш, да удегейския, - стар Сангия-мама! С дела мои, любезните, на вас аз шапка ще скроя - и допълзял, добрал се до край в облак аз така, - там не и раковини - в небеса, звездата ще сваля, елмазна и огромна - у цариците що са! Звезди тогава в златно блюдо нося, и тъй със тях вам век да изтърпи, - Но тук беда - така грижовни хора гълчат: „От небе не свалят звезди!“ Плувец за раковини - ще потъне. но кой е в риза - що са му затвор или торба: Така във водовъртежа съм се хвърлил - вземи ме, не пречи ми ти, мой Сангия-мама!.. Но до тогава, душо моя, в страни, по Муравии ще минем, богове ще чакат, ще ни потърпят! по камъни крайбрежните в пътеки с чиста гравия забили тук монетата, ще стъпчем - и назад. Спомни си, мила моя, как бе в дните наши летните, сме хвърляли пари в море - не моли ли сама?.. А в езеро дали, и раковините заветните захвърли Бог навярно - той сам Сангия-мама.
© Васил Станев. Превод, 2019