Туй време славно е, това е главното. На ум ми дойде някак мисъл най-забавната, - но не за Господа и не за космоса - че новини тези тъй втръсват доста нам. Разказ, мит, фантасмагория ще изпея с вас в хор ли и един ли, - слушайте забавната история на мистър там някой си Мак-Кинли - Не супермен, не каубой и не халф бек е, а просто малкия, той просто е човека. Кой ли е той - герой ли, кучи син ли - Наш симпатичен господин Мак-Кинли, - праснете изводи, правете мнение на разказ в края с ваше усмотрение. Е как, съгласни ли сте? Щом е тъй - Привет! Буенос диас! Гутен таг! Нощуваш в спалните с тапети алени и телевизията гледаш за най-малките. Във утро час не е ще е гимнастика - подскок, гримаси, и опори правиш някакви. И тресеш се в пътя в рейсове, на педал натискаш, с кости тракаш, - колко от вас в глобуса ни тесния весело работи си със лакти! Кат наркомани - кокаин, и като болни, ти дишаш газове в задръстването волно. Но строен си - от суета слабеят, със бодър дух са, тяло по-добре е. През свои братя ти сега прекрачваш, но все успяваш, все така успяваш, С познатите на път заяждаш се: „Здравей! Добър ден! Вие днес как сте!” За съзидание в кутийки-здания ти пропълзяваш като в клетката за бесене. Тук в пот, в старание, самозабравил се ти създаваш и твориш, рушиш в просветление. Хора, без властта сте същата! Някой вас, щом там се зло напиха, малките, ала и всемогъщите, - кръсти ви - тълпата са безлика. Да сте в полето, и зад струг, в кантора, в час и, - броят ви вече само - някак сива маса. В час на отдих - и щом свободен ставаш - набързо лапаш сандвича накрая. А тези сандвичи - те се продават. Така, приятен апетит желая! Нелека възраст теб ти предстои, и все пак - гутен морген, скъпи ми! Дела семейните, и шала женския, какви колани, чудеса на галантерия - Цената хапе все, жена ласкае се, - махни с ръка - ни вдигаш ти, ще е истерия. Колко струва? - Цена в брой си е в „трикотажа“ писва ти вълшебник, - ти невъзмутим си като покойника и до край изпразнил си портфейла. И ваши делници и празници - все хладни, с жената сте като на гробище - омразни. Плакат огромен - в стена и ето там на вас гледат весели момчета, и се усмихват всички по витрини бащи на род във гащи, с лимузини. Отхранените хора на щита Приветстват те по братски: „Гутен таг!“ От де парички сте? Къде се криете? На петдесет си ти, а още на теб иска се? Не чакай близкия - моли Всевишния, - та винаги ще прати той дете излишното! Три и четири и шест да са... Синове обичате - така е! И световно детско е нашествие - с шмекери, бедняците и ангели! Ти си скептичен пред корици с тоалети, Но твърдо вярваш - удивителното с теб е. Не вярвай, старче, че с вина сме много, не тези там деца така загиват: И размисли малко - макар и долу, - живей, че трябва, трябва и красиво! И отдъхни, почивай - време тук! Гуд дей, другарче! Пламенен бонжур! Ах, хора странните, със джоба празния, и постоянните клиенти ресторантските, - с портфейла който е, сто милионния - вие напълвате с тълпата стадионите! Без вас нищо не върти се тук - армия, правителство и съд са все, но на силни в гърло - сякаш стрида сте хора вие малките им стържете! Така за малкия се грижат те човека, че все забравят нула в повече на чека. А кандидата ваш - преди търгаш бе така ви прави някога и празник. И не сте сенки вие - и не сте безлики, кога се хвърлят в урна бюлетини! А „малкия“ - е думичка добра, - кой каже тъй - ти плюй в тези лица, - И нека с тази дума да се спре! Привет, Мак-Кинли! Как е? - Добре!
© Васил Станев. Превод, 2019