Изгоряха мостове, дълбок брод,
и тясно - череп виждаш във тъма,
така затворен изхода и входа,
и път един - къде върви тълпа.

И двойката коне във впряга свикват,
нагледно те показват, света свит,
тълпата в кръг затворен - и върти се -
кръга велик е - без ориентир.

Разтича в дъжд попаднала палитра,
и влита в полонезата галоп,
без мирис, цветове, тонове, ритми,
без кислород във въздух, без озон.

И със безумци и със вдъхновени
но кръговрата този не ще спре...
Това ли е движението вечно -
това ли е безкраен път напред?