Оглушах аз от удар на длани, ослепях от певици все в смях, от симфонии страдах лета, и с подражател на птици играх! През мен звук многократно премина, след туй чист, в душите ваши летя. Стоп! Ей го, - в този вяра аз имах, за кого всички мъки търпях. Колко пъти в мен шептяха за луна, някой весело крещя за тишина, със пила един си свири - пили шия, а аз усилвах ли, усилвах ли, усилвах ли!.. В нисък тон гласа му е надолу, на висок е подобен на нож. Ще покаже на що е способен, но и аз ще покажа пък мощ. Той задъхан и пее напрегнат, уморен кат войник всеки ден. Аз пък гъвкава шия протегнал към залято от пот му лице. Колко пъти в мен шептяха за луна, някой весело крещя за тишина, със пила един си свири - пили шия, а аз усилвах ли, усилвах ли, усилвах ли!.. Само тук...Ти човече спомни си! Що ти пееш? Ти спри, уморен! Туй е патока, сладкото с примес! Зала! Нека сега той да спре! Но напразно - тук чудо не бива, аз се клатя, едвам се държа. Той с балсама ми горест налива в микрофонната глътка без жал. Колко пъти в мен шептяха за луна, някой весело крещя за тишина, със пила един си свири - пили шия, а аз усилвах ли, усилвах ли, усилвах ли!.. Обвинения всякакви дайте, аз против себе си не вървя. По професия съм усилвател. Страдах аз, но усилвах лъжа. Аз застенах - колони завиха, той с ръка гърло стисна го тук. И отхвърлиха мен, умъртвиха, замениха те мене със друг. Колко пъти в мен шептяха за луна, някой весело крещя за тишина, със пила един си свири - пили шия, а аз усилвах ли, усилвах ли, усилвах ли!.. Този друг - ще търпи, ще приеме. И на моята шия навит. Нас така със други ни сменят, на лъжа да не пречим за миг. А в калъфа на тясно лежахме: микрофон друг, статив бяха с мен, Ей така в смях на мене разказват, как се радвал той, че съм сменен.
© Васил Станев. Превод, 2019