В памет на Михаил Хергиани
По край на ледник ти вървиш,
и поглед във върха ти впил си.
Спят и дишат облак планини,
и издишват снежните лавини.

От теб не свалят те очи -
сякаш покой на тебе да се случи,
всеки път предпазват от беди -
порой от камък или пролука.

Планините знаят за беди, -
пълни със дима са и превали.
Тогава ти не различи
планина или взрива събаря.

Помощ щом си нещо молил ти -
с гръмко ехо там скали се отзовават,
вятърът във проломи трещи
в планина кат радио сигнали.

И кога бе боя за превал, -
врага теб да не открие само,
всеки камък скрива те с гръдта,
там скали сами подлагат рамо.

Умен в планината не върви! -
мит е. Тръгна ти - на слух не вярва.
Мек гранита е, лед се топи,
пух мъгла в краката ти прокарва...

Щом ти в снега, до край смирен
легнеш - и над теб, като над близък,
е планински хребет в теб склонен
и най-здрав в света той обелиск е.